Покерът в поп културата

Д-р Стрейнджлав

Класическата черна комедия на Стенли Кубрик „Д-р Стрейнджлав” е не просто забавна, тя е едни от най-ефективните сатирични отговори на страховете за ядрен конфликт, породен от Студената война.

Но знаете ли, че филмовата история за инцидентен апокалипсис се основава на значително вдъхновение, както пряко, така и непряко, от покера?

Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба излиза на екран в началото на 1964 г., в особено размирни времена.

Докато надпреварата за ядрено оръжие между САЩ и Съветския съюз продължава с пълна сила, Берлинската криза от 1961 г. и Кубинската криза с военните ракети, която възниква година по-късно, засилват страховете, че Студената война може да се разрастне. Убийството на Кенеди само няколко месеца по-рано допълнително внася несигурност за бъдещето.

Но какво е мястото на покера във филма? Връзката започва със самия д-р Стрейнджлав.

Вдъхновение за героя на Стрейнджлав

В забележително представяне, Питър Селърс играе цели три роли в Д-р Стрейнджлав.

В ролята на Капитан Лайънъл Мандрейк той неуспява да спре усилията на лудия си началник бригаден генерал Джак Т. Рипър да извърши ядрен удар срещи СССР.

Междувременно, в ролята на президент Мъркин Мъфли, Селърс показва също толкова развълнувания главнокомандващ, който трябва да се справи с последиците от действията на Рипър.

В ролята си на д-р Стрейнджлав Селърс играе прикования към инвалидна количка съветник на Мъфли – роден в Германия военен експерт, който е директор по оръжията и развитие на проучванията.

Това е едно невероятно превъплъщение, в което Стрейнджлав няколко пъти нарича Мъфли “Mein Führer”, като по този начин разкрива нацисткото си минало.

Д-р Стрейнджлав представлява абсурдна и преувеличена версия на истински лица, наети от американското правителство като стратези и съветници.

Един от хората, който е вдъхновение за героя, е Джон фон Нюман, роден в Унгария математик, който през 30-те години емигрира в САЩ.

Раждането на теорията на играта

Докато работи в Принстън, фон Нюман става един от най-влиятелните в света математици.

По време на Втората световна война, той участва активно в проекта Манхатън, който създава атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагазаки. Той също е един от хората, посъветвали президента Труман за избора на целите.

Но преди да започне да разработва ядрени оръжия и да дава съвети за използването им, фон Нюман влага значителни усилия в създаването на печеливша покер стратегия.

Преди да пристигне в САЩ, фон Нюман публикува академичен труд, наречен „Относно теорията на салонните игри”.

По-късно, през 1944 г., той и колегата му от Принстън Оскар Моргенстерн си сътрудничат, за да разработят допълнително тази статия и да създават Теория на икономическите игри и поведение – труд, за който мнозина считат, че дава началото на съвременната теория на игрите.

Книгата включва статия със заглавие „Покерът и блъфирането”, която от части се основава на по-ранната статия на фон Нюман.

В нея авторите обсъждат хедс-ап стъд покера като един от няколкото примера за „игри за двама човека с нула пари”, които се приемат като модели за вземане на решения в няколко различни контекста, включително икономика, политика и война.

„Лудият” свят на фон Нюман

След Втората световна война теорията на играта оказва влияние на стратегията на Студената война, а нейните създатели често биват подслушвани от САЩ в опит да се реши как е най-добре да се действа, имайки се предвид продължаващото  произвеждане на ядрени оръжия.

През 50-те години Моргенстерн е съветник на президента Айзенхауер. Фон Нюман също продължава да работи със САЩ по време на Студената война, а точно преди смъртта си през 1957 г. той оглавява тайния Международен комитет за балистични ракети.

Именно като стратег на Студената война фон Нюман получава разрешение да развие идеята за „съвместно сигурно унищожение” („mutually assured destruction” – MAD) – теория за ядрена война, която носи много подходящо име (mad – луд, откачен).

Теорията се опитва да характеризира поведението на две страни, които се намират в ситуация, при която използването на ядрени оръжия (или други оръжия за масово унищожаване) ще доведе до цялостно унищожение и на двете страни. В подобна война не може да има победител, защото и двете страни със сигурност ще бъдат унищожени.

Поставени в подобна „луда” ситуация, според теорията и двете страни ще избегнат да влязат в конфликта. Ситуацията наподобява два големи стака, които избягват да се изправят един срещу друг на финалната маса, но си представете игра, при която и двете страни могат и ще се избият, ако се противопоставят.

Адската машина

Във филма, д-р Стрейнджлав демонстрира в своите монолози разбиране на идеи, свързани с теорията на играта, включително значението на блъфа и как съвместното унищожение може да послужи като спирачка.

Други теоретици развиват допълнително идеята на фон Нюман за съвместно унищожение, за да си представят как държавите създават „адски” изобретения, които автоматично предизвикват ядрени отговори, ако бъдат нападнати.

Тази идея намира място в сценария на Д-р Стрейнджлав, където става ясно, че руснаците са разработили подобна „адска машина”, като по този начин се набляга на спешната необходимост да не се допуска удар от страна на САЩ.

Още покер вдъхновение в Д-р Стрейнджлав

Преследвайки своята сатира, Кубрик е добре запознат с влиянието на „салонните игри” като покера върху теориите на игрите и оттам върху реалното вземане на решения по време на Студената война.

Кубрик вероятно е вдъхновен от връзката между главния му герой и създателя на теорията на игрите. Той допълнително свързва войната с покера в Д-р Стрейнджлав. Кен Адам, който е част от екипа, работил по филма, по-късно обяснява, че Кубрик специално е помолил добре осветената маса във военната зала да прилича на покер маса.

„Можете ли да покриете масата с плюш?” пита Кубрик. Очевидно голямата маса, около която са насядали две дузини мъже и президента Мъфли, е покрита с зелен плюш, въпреки че, цвета не може да се види, тъй като филмът е черно-бял.

„Искам целият филм да е като покер игра”, настоява Кубрик. „Сякаш насядалите около масата и президента разиграват съдбата на света на покер.”

Теорията на игрите и разбирането на блъфа очевидно са важни в контекста на Студената война – Кубинската криза с военните ракети е много добър пример за това. Но дори и в този случай зрителите могат да видят и оценят желанието на сатирика да демонстрира абсурда на това една ядрена криза да бъде „изиграна” като игра на карти.

Please fill the required fields correctly!

Error saving comment!

You need to wait 3 minutes before posting another comment.

No Comments

 

×

Sorry, this room is not available in your country.

Please try the best alternative which is available for your location:

Close and visit page