„How to Beat Players Who Never Fold“ от Алекс Фицджералд: не съвсем критично ревю

Има книги, които оставят толкова добро впечатление, че е трудно да им направиш истинско ревю вместо просто да кажеш: много ми хареса, определено я прочетете!

„How to Beat Players Who Never Fold“ от Алекс Фицджералд е една от тези книги за мен. И въпреки че ми беше трудно да остана безпристрастен, когато пишех това ревю, се надявам читателите на PokerListings да го намерят полезно и убедително.

Преди да продължите с ревюто, имайте предвид, че пълното заглавие на книгата е „How to Beat Players Who Never Fold: Succeeding in casino poker tournaments and low stakes home games“ — и именно така е изписано.

Ако сте онлайн играч или играете високите нива на живо, книгата може да ви даде няколко интересни идеи за менталната игра и покер психологията. Но стратегическите съвети са твърде специфични и трудно приложими извън казино турнири и домашни игри на ниски нива.

Първото силно качество на книгата: философия и език

Фицджералд е майстор на думите, дори когато използва малко от тях. Той е много по-обран от мен в изказа си, но почти всяка дума е точна и на място. В книгата няма да намерите словесни салати, кухи фрази или пълнеж — само ясни инструкции и логични обяснения.

Той отлично разбира начина на мислене на хора, които играят покер за забавление — и никога не ги омаловажава. Уважението му към другите, включително учениците му и аматьорите, е водещ мотив в книгата. Ако четете книгата като рекреационен играч, вероятно ще усетите топлото отношение на Алекс и позицията му защо „рековете“ трябва да бъдат ценени.

Още една област, в която Фицджералд е точен, са заглавията на книгите му — повечето са формулирани така, че моментално да разбереш темата.

Много от фразите му са кратки и лесни за запомняне, дори да не са изцяло оригинални. Например:

• Не можеш да експлойтваш другите, без самият ти да станеш експлойтваем.
• Хората са рационализиращи същества, не рационални същества.
• Нормалните хора не виждат реалността такава, каквато е.

Голяма част от книгата е философска и пълна с въпроси, които те карат да мислиш. Една от любимите ми е:

Алекс Фицджералд:

Сериозните играчи са нещастни през повечето време, защото реалният свят не се съобразява с това как според тях трябва да се играе покер.

Този подход те мотивира да бъдеш по-внимателен към другите играчи, но и да се фокусираш върху собствената си игра и поведението си на живо. Книгата разглежда защо това е важно и защо трябва да работиш както върху уменията, така и върху поведението си.

Второто силно качество: стратегия за лайв игри

Нека да го изясня: аз играя онлайн и само понякога в домашни игри. Не съм турнирно „лайв“ животно, но донякъде съм таргет аудиторията. И от моята гледна точка стратегическите съвети са изключително добре написани.

Книгата на Фицджералд съдържа много подробни примери за ръце и съвети за игра от различни позиции. Най-хубавото е огромният раздел за многостранни (multiway) ситуации. Книгата обещава фокус върху тях още в началото и наистина го изпълнява — той отделя време да те научи как да вземаш решения срещу множество опоненти.

Всички ситуации имат инфографики, което изключително улеснява разбирането, и стои в добър контраст с предишната му книга, която ревюирах.

„How to Beat Players Who Never Fold“ обяснява универсална покер терминология на разбираем за аматьори език и въвежда няколко нови термина. Най-интересният за мен беше „Sniper“ — създаден от негов ученик, за да опише специфичен вид „хамелеон“ играч.

В един момент Фицджералд споделя интересна гледна точка за маниаци и други типове играчи, разглеждайки поведението им през призмата на ролевата игра покрай масата.

Искрено препоръчвам книгата на всеки лайв играч, който иска да стане по-добър не само в играта, но и в анализа ѝ от различни гледни точки, в умението да задава правилните въпроси и да намира отговори без да търси лесния път.

Няколко слабости: нееднозначност и повторения

Въпреки че типологията на играчите е добре описана и аргументирана, част от читателите няма да се съгласят с неговите интерпретации — особено относно мотивацията на играчите.

Например, той пише, че calling stations „искат да видят флопа с почти всякакви карти, защото това е вълнуващо“. Можеш да възразиш, че мотивацията им може да е просто надеждата да хванат нещо и да спечелят пари.

Фразата „защото да видиш флоп е вълнуващо“ се повтаря толкова често, че остава в главата ти и изскача в неподходящи моменти. И това не е единствената мисъл, която се повтаря — понякога цели параграфи са повторени дума по дума. Това е умишлено — за затвърждаване на знания — но не е за всеки.

Освен това част от съветите му за общуване с опоненти, за да вземеш телсове, са твърде „невротипични“. Когато Фицджералд предлага да попиташ играч нещо, за да видиш реакцията му, той игнорира културни, полови и невродивергентни различия.

Най-простият пример: ако мъж попита непознат мъж на масата „Как ти минава денят?“ — може да се възприеме като странно. Ако мъж попита жена същото — тя може да го възприеме като опит за свалка и да се почувства некомфортно. Телсовете ѝ тогава ще показват емоционална реакция към ситуацията, а не към ръката.

Същото важи и за невродивергентните играчи.

Тези аспекти липсват в книгата — Фицджералд преподава как да манипулираш противниците без да отчита вариации извън стандартния „мъж срещу мъж“ лайв контекст.

И накрая, макар книгата да е истинско съкровище, информацията е много и се чете на порции. Ако имате ADD, ADHD или подобни състояния, тя на моменти може да бъде трудна за възприемане.