Правила на покера

Играчи, карти и цели

Традиционно, покерът се счита за игра за от двама до седем играчи, като шестима е много добре, а седем е идеалният брой. Някои варианти на покера могат да се играят от повече от седем човека, при други могат да участват и по-малък брой играчи – дори само двама (heads-up игри). Раздаването и играта става по посока на часовниковата стрелка.

Използва се стандартно международно тесте от 52 карти, като в повечето видове покер няма жокери. Картите се подреждат от най-силните към най-слабите по следния начин: асо, поп, дама, вале, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2. При определени условия, асото може да се използва и като слаба карта, след 2-ката. За целите на сравняването на ръце всички бои са равни.

Обикновено покерът се играе за пари, по време на истински игри е удобно използването на чипове, които представляват парите. Чиповете обикновено са с различна стойност, като понякога на тях има написани числата 1, 2, 5, 10, 20, 50, 100, 500, а понякога стойността им се определя според цвета им: бял, червен и син. Играчите купуват чипове от организатора преди началото на играта, а след нейния край, те заменят чиповете за истински пари.

В общи линии, една игра на покер протича по следния начин:

• Ако играта го изисква, играчите определят първоначален залог, като поставят някои от чиповете си в централната част на масата. Този залог е известен като миза.
• Раздават се карти на играчите.
• Играчите разглеждат картите си и имат възможност да увеличат залога си, като сложат допълнителни чипове към мизата. Тогава всички останали играчи трябва или да добавят поне същият брой чипове към мизата, или да прекратят играта си и да покажат картите си, като оставят вече дадените от тях чипове.
• Играчите, които не са показали картите си се наричат активни играчи. След като всички играчи са дали чипове с еднаква стойност, се обявява края на залагането. В зависимост от вида покер, който се играе, могат да бъдат раздадени още карти или играчите могат да имат възможност да разменят няколко карти, след което има ново залагане.
• След края на последното залагане има разкриване на картите: всички активни играчи показват картите си, а този, който има най-силна ръка от пет карти, печели цялата миза. Ако на даден етап остане само един активен играч, той автоматично печели мизата, без да е необходимо да разкрие картите си.

Разбира се, целта е да се печелят пари, а за това има два начина:

• При разкриването на картите да имате най-силна ръка от пет карти.
• Да убедите останалите играчи да се откажат.

Вторият вариант дава възможността за блъфиране. Ако всички вярват, че вие вероятно имате силна ръка, при повишаване на залога от ваша страна те може да предпочетат да прекратят играта, вместо да добавят още чипове, които вероятно ще изгубят. В случай, че всички те прекратят играта, вие печелите дори и ако в действителност имате много слаба ръка от тях.

ПОВЕЧЕ ЗА ПРАВИЛАТА НА ПОКЕР

Подреждане на покер ръцете

Естествено, че е важно да знаете коя ръка е по-силна от останалите. Една покер ръка винаги се състои от пет карти. В някои видове покер можете да имате повече от пет карти, но трябва да изберете пет от тях, които да образуват най-силната ръка. Останалите карти нямат никакво значение при сравняване на ръцете.

Ето и подреждането на покер ръцете от най-силните към най-слабите:

• Стрейт флъш

Пет поредни карти от една боя. Ако имате и асо, тогава имате най-силната стрейт флъш ръка, която е асо-поп-дама-вале-10 от една и съща боя. Тази ръка понякога се нарича Роял флъш (Кралска кента). Асото може да се използва и като най-слаба карта (5-4-3-2-асо), но никога не може да бъде едновременно силна и слаба (например комбинацията 2-асо-поп-дама-вале е невалидна).

• Каре

Четири еднаква карти и една друга карта, например 9-9-9-9-дама. В някои англо-говорящи  държави тази ръка се нарича покер. Единичната карта, която в примера е дамата, се нарича кикер.

• Фул хаус

Три еднакви карти плюс чифт други карти, например 5-5-5-поп-поп, което може да се опише и като „пет фула от попове”. Фул хаус понякога се нарича още боут.

• Флъш

Флъш се състои от три карти от една боя (като не всички са поредни, защото в противен случай би било стрейт флъш).

• Стрейт

Пет поредни карти, но не от една боя. Най-силната ръка е асо-поп-дама-вале-10. Асото може да се брои и като слаба карта, за да образува най-ниския стрейт 5-4-3-2-асо, който се нарича уийл. При стрейт не може да има по-ниска карта от асото, например 4-3-2-А-К не е стрейт.

• Тройка

Три еднакви карти и един чифт различни карти, например 7-7-7-10-6. Тази ръка понякога се нарича още трипс.

• Два чифта

Две еднакви карти, други две еднакви карти и още една карта (кикер), например вале-вале-3-3-8.

• Чифт

Две еднакви карти и три различни карти – например дама-дама-асо-8-7.

• Празна ръка

Ръка, която не попада в нито една от изброените по-горе категории, известна още като Висока карта. Тя включва пет различни карти, които не са последователни и не са от една боя.