Когнитивните изкривявания влияят върху възприятието ни за късмета в покера

Тъй като покер играчите са хора, те са склонни към множество когнитивни изкривявания в такава степен, че често почти липсват обективност и критично мислене.

В своя мартенски бюлетин Фараз Джака подчерта интересна тема по този въпрос: как определени bias-и ни карат да виждаме другите като по-късметлии от нас самите. Той описва три конкретни изкривявания — Survivorship Bias, Memory Bias и Selective Sharing Bias — така че ние няма да говорим за тях в нашата статия.

Вместо това PokerListings ви предлага да обсъдим други три изкривявания, които буквално изкривяват начина, по който възприемаме добрия и лошия късмет, нивото на нечия „късметлийскост“ и влиянието на късмета върху резултатите в играта.

Moral Luck: склонни сме да преценяваме решенията според късмета

В края на XX век английският морален философ сър Бърнард Артър Оуен Уилямс въвежда термина „moral luck“, за да опише как хората преценяват решения, действия и резултати по различен начин в зависимост от субективната им морална оценка за степента на „късмет“. Ще се опитаме да го обясним по-добре с покер пример.

Представете си, че стоите на разклон: наляво е професионална покер кариера, но с цената на самотен живот; надясно — щастлив семеен живот, но без никакъв покер. Да кажем, че избирате наляво.

Ако по този път имате успех в покера, ще имате стабилен аргумент в полза на решението си и нещо, което да превърне самотата в „плащане за постижението“.

Но ако решението не доведе до успех, ще се почувствате „без късмет“ и ще се самообвинявате не само защото сте вложили време без желания резултат, а и защото сте останали напълно сами, без да знаете какво да правите нататък.

Сега заменете „вие“ в този пример с „човек“ и си задайте въпроса: кой от тези два сценария ви кара да изпитвате повече емпатия и позитивно отношение към героя — и защо?

Според идеята за moral luck тук хората започват да прилагат собственото си възприятие за късмет и да изкривяват обективната реалност, за да оценят ситуацията така, че да пасне на тяхната картина за света.

По-вероятно е да оцените решението „да станеш покер професионалист“ в първия сценарий като добро, защото завършва с късмет и успех. Можете дори да игнорирате цената — че човекът е станал отшелник — защото това „не е важно“, щом успехът е налице.

В същото време вторият сценарий изглежда много по-мрачен, така че първоначалното решение изглежда лошо, защото не само не води до успех, но и завършва в самота. Впечатляващо е колко значима изведнъж става самотата именно заради липсата на късмет.

Moral luck е толкова интересен bias, защото природата на самото решение обективно не се променя, но хората почти не могат да устоят на изкушението да го преоценят ретроспективно според резултата.

Самият резултат често не зависи само от късмет или от изборите на конкретния човек, защото по пътя към професионална покер кариера стоят множество неконтролируеми външни фактори — варианс, регулатори и държави, решенията на други играчи, действията на покер оператори и т.н. Въпреки това ние така или иначе съдим субективно, просто защото такава е човешката природа.

Self-serving Bias: присвояваме си успехите, но не и провалите

Друго ключово изкривяване е подробно описано в края на XX век от австрийския психолог Фриц Хайдер, който се опитва да разбере как и защо хората правят атрибуции преди всичко на базата на собствените си нужди и гледни точки.

Той установява, че това поведение се базира на вътрешната човешка нужда да поддържаме и подсилваме своето самоуважение, като изкривяваме възприятието в самообслужваща, удобна посока. В резултат на този Self-serving Bias човек винаги вижда успехите си като пряк резултат от собствените си действия, умения и способности, а провалите — като последица от лош късмет, чужда вина или обстоятелства.

Например, покер играч със силно изразен Self-serving Bias записва всеки успех, добро решение, красив блъф и печеливша ръка в своята сметка. Но когато загуби, той възприема собствените си действия като незначителен фактор в сравнение с това колко „късметлия“ е бил опонентът, колко „лошо“ е раздал дилърът, колко „несправедлив“ е RNG и т.н.

В крайна сметка този bias пречи на хората да прилагат критично мислене както към себе си, така и към другите, защото да прехвърлиш вината и да си присвоиш заслугите е много по-лесно и приятно, отколкото да признаеш собствените си грешки и да видиш къде просто си имал късмет, независимо от качеството на решенията ти.

Attentional Bias: забелязваме един тип късмет, но не и друг

Selective Memory Bias — склонността да помним основно хубавите или основно лошите моменти и да игнорираме останалите — е едно от най-често изследваните изкривявания във връзка с покера.

Популярността му обаче засенчва сходното, но още по-интересно Attentional Bias, което е по-силно свързано с адиктивно поведение като хазартната (и гейминг) зависимост. Това изкривяване описва как възприятието се деформира под влияние на селективни фактори в нашето внимание.

Например, ако покер играч редовно „моли покер боговете“ за аутове и постоянно мисли за тези „молби“, той ще започне да забелязва всички ситуации, в които „молитвата“ е „чута“, и ще игнорира всички, в които нищо не се случва.

Друга проява на Attentional Bias е селективният фокус върху информация, която в дадения момент е важна за човека. Тази функция е двусмислена, защото може да се оцени както като негативна, така и като позитивна, в зависимост от това върху какво точно е насочено вниманието.

Представете си играч в даунсуинг: чупят го, бият го с bad beat-и, изчистват му стака. В тези обстоятелства той не може да мисли за нищо друго освен за „лошия късмет“. Мисленето му постепенно се настройва към този поток от мисли и започва все по-силно да се фиксира върху всяко негативно нещо и все по-слабо да забелязва неутралното или позитивното.

И обратното също работи. Ако играчът е в ъпсуинг — блъфовете му минават, влиза в парите отново и отново, печели пот след пот — мисленето му започва да дърпа цялата психика към фокус върху положителните резултати, като игнорира неутралните и негативните.

В първия (негативен) случай човек очевидно страда от наслагване на лошо върху по-лошо и върху това — най-лошо. Във втория (позитивен) случай нещата могат да станат още по-мрачни за дългосрочния резултат, защото се губи способността да забелязваш собствените си грешки. Това е моментът, в който Attentional Bias може да прерасне в Self-serving Bias или дори да се слее с него в един „Мегазорд“ — Self-serving Attentional Bias.

Мога ли да спра да съм подвластен на bias-и?

Единственият смислен инструмент да се спреш от това да следваш изкривяванията си е да използваш критично мислене и анализ, за да разчлениш мисловния си процес, да проследиш bias-ите и да ги отрежеш:

• Поставяй под въпрос решенията и заключенията си. Проверявай ги за реалистичност, адекватност и справедливост с въпроси като „Защо?“, „За какво?“, „Кой го твърди?“ и т.н.
• Тествай знанията си. Не се доверявай сляпо на усещането, че „знаеш“. Най-силните когнитивни изкривявания буквално ни правят непробиваеми в собствената ни некомпетентност. Ако се чувстваш 100% сигурен в нещо — провери информацията още веднъж.
• Питай хората, вместо да мислиш вместо тях. Много bias-и се раждат от навика вътрешно да си измисляме мотивите на другите, да си фантазираме за техния мисловен процес и да ги съдим на база субективно впечатление и непълна информация. За да намалиш изкривяването, по-често питай хората да обяснят как мислят — и слушай внимателно, без да налагаш собственото си тълкуване като „по-истинско“.
• Бъди готов да усещаш вътрешно напрежение, съпротива и дори физически дискомфорт, когато се бориш с bias-ите си: мозъкът не обича да бъде предизвикван от собствения си „собственик“ и променян, затова може да бъде изключително инатлив в защитата на своите дефекти.