Съществува специална област от психологията, посветена на биографични анализ, която се нарича психобиография.
Реших, че ще е забавно да анализирам една от големите покер звезди Фил Айви.
Но нека изясним нещата, преди да започнем. Това не е патобиография, при която психологът търси патологични характеристики в живота на човека, и това не е психоанализа.
Възможно е Фил да има много патологични черти и да е нужна психоанализа, но ние няма да поставяме диагнози. Няма да има д-р Фройд, виенски акцент, пури, секс или комплекси, свързани с майката.
Целта ми е да разгледам психологичните елементи, които изглежда играят важна роля в живота на Фил и да видя дали мога да разбера кое е това, което го прави специален. А, ако имаме късмет, може би ще успеем да научим как да подобрим играта си.
Познавам Фил, но не особено добре. Срещали сме се в Атлантик Сити по времето, когато живеех в Ню Йорк. Тогава той беше млад и се учеше на играта. Представи се като „Джером” – име, което използваше, докато навърши 21 години и можеше да играе законно.
Играли сме заедно няколко пъти, предимно в $5/$10 и $10/$20 игри с лимит, както и в местни турнири – предимно в Taj и Trop. Впечатленията ми от него са добри.
В началото нямаше нищо специално в него, освен невероятната му възможност да се концентрира. Забелязах това, докато моят приятел Борис играеше хедс-ап с Фил в един супер-сателит.
Борис не познаваше Фил и, както много други, беше подведен от пронизващия поглед на Фил. Той има специфичен поглед – очите му проблясват, докато разглеждат внимателно покер масата.
Борис беше надигран и победен. Фил не каза нито една дума, остана фокусиран, правеше дълги и замислени паузи, и игра просто брилянтно. Той не постигна много в турнира по-късно през седмицата, но това не е проблем.
Скоро след това научих, че Фил живее в къщата на наш общ приятел, Нийл, където усъвършенстваше уменията си и изграждаше увереността си. Една вечер вечерях с Нийл и той ми разказа следната история.
Хората, с които съм я споделял, не вярват, но аз вярвам. Ето историята, разказана от Нийл.
- Фил дойде късно вечерта и каза: „Хайде да говорим за покер.”
- „Добре”, казах аз. „Какво има?”
- „Ами, както мислиш за следното? Става въпрос за малък турнир и чекирана ръка. Играчът показа своите карти и, въпреки че аз пропуснах моята ръка, имах победител.”
- „Разбрах, че все още не съм показал моята ръка и имаше един играчи на моята маса, който знаеше какво прави и ме наблюдаваше. Не исках той да знае как ще изиграя тази ръка, затова направих мък.”
- „Какво? Направил си мък с печеливша ръка?”
- „Да. Това ми изглеждаше правилно. Ако този играч знаеше по какъв начин изигравам ръце като A-K, това беше все едно да дам бъдещи чипове, чиято стойност е по-голяма от стойността на този пот.”
Това ме разтърси. Фил мислеше за играта по начин, който дори не съм подозирал, че съществува. Все още не смятам, че е взел правилно решение, но в случая това няма никакво значение.
Освен тази способност да мисли за играта по нови начини, Фил има и няколко лични качества, които му дават предимство в играта:
(а) способност дълго време за поддържа фокуса и вниманието си, (б) добро разбиране на статистическата същност на играта, (в) чувство на увереност и доверие в собствените си способности и (г) почти безразсъдно презрение към парите.
Внимание и фокусиране: Тази способност му позволява да стои на масата много дълго време и да не показва умора или спад в играта.
Неговите клеветници (които са няколко на брой) подозират, че това негово качество идва от факта, че не се интересува от нищо друго, освен от покера. Аз мисля, че това не е така, но ще трябва да изчакаме и да видим дали е истина.
Разбиране на статистическите фактори: Това е една от причините той да е толкова добър в покера с лимит. Напоследък, когато играчите на високи залози предпочитат безлимитни игри, Фил все още може да бъде видян да участват в лимитни игри с високи залози.
Лимитните игри са тест за търпението. Тук не ти трябва голяма ръка, за да пречупиш противника си. Необходимо е да изпробвате всяка ситуация и да търсите леки предимства, знаейки, че с времето малките статистически предимства ще се натрупат и играта ще бъде във ваша полза.
Фил беше един от играчите, които силно затрудни Анди Бейл в известните игри между тях, описани в текста на Майкъл Крег „Професорът, банкерът и царят на самоубийствата”.
Отне му наистина дълго време, но в крайна сметка той успя да победи Бейл и да му вземе около 16 милиона кокосови ореха.
Увереност и доверие: Това му помага да се справи в трудните моменти. Не е никак лесно да преживееш лоши карти, загуби от противници с по-слаби ръце, пропуснати флопове, изгубени флъшове.
Всички играчи преминават през тези неща, но ги преживяват по различен начин. Знам, че моята увереност спада в такива моменти и започвам да виждам чудовище под леглото.
При Фил това явно не е така и според мен това се дължи на факта, че той има толкова голяма увереност в себе си, че играе със сигурната мисъл, че в крайна сметка ще излезе победител.
Презрение към парите: Това е само предположение от моя страна. Възможно е той да изпитва голямо уважение към парите, силното му влечение към скъпи голф игри ме кара да подозирам, че, както много други хора по света, той е пристрастен към действието и играта.
Това негово качество е обричало на провал много от най-добрите играч. То има потенциала да покопае останалите чудесни качества на Фил. Да се надяваме, че това няма да се случи.Накрая, искаме да уточним, че това е биография, направена без разрешение. Но Фил едва ли ще се обади на адвокатите си. Всъщност, надявам се, че той ще прочете статията и ще изкаже мнение.
