Има ли покерът наистина нужда от нов Мънимейкър?

Вече 22 години след като Крис Мънимейкър превърна покера в една от най-желаните професии в света — особено в САЩ — покер операторите отново и отново се опитват да повторят този успех. Но каквото и да правят, нищо не работи така ефективно, както победата на скромния счетоводител и PokerStars квалификант в WSOP Main Event 2003.

На 11 април 2025 г. CEO-то на Artisans on Fire, Дъстин Яноти, публикува силен текст по темата в X (бивш Twitter) и обяви началото на своята лична „кръстоносна“ мисия да напише нов разказ за покер съдържанието — разказ, който да направи играта желана отново.

Екипът на PokerListings прочете неговите мисли с голям интерес и реши да се включи в разговора, споделяйки нашия поглед върху проблема и канейки покер общността да помогне на покера да разцъфне в новата реалност.

Има ли покер съдържанието криза?

Зависи от гледната точка. Все още има много източници на качествено съдържание: влогове, блогове, стриймове, шортове, TikTok видеа, подкасти, интервюта и т.н., които служат за основа и на нашите статии.

Над половината от съвременното покер съдържание съдържа игрови знания, а останалото се опитва да ви разсмее. Има и вече доста често срещан вид контент за измамници — но дори когато е полезен, той рядко прави покера привлекателен за хора, които не играят.

Но истински полезното образователно съдържание има два огромни проблема, които се задълбочават: повторяемост и специфичност.

Повторяемостта е причината теми като управление на банкрол, здравословни рутини, GTO срещу интуиция и подобни да са почти мемета. Не защото не са верни, а защото се включват във всяко „уникално“ покер напътствие от професионалисти. Това не е особено интересно — нито за нови, нито за опитни играчи.

Специфичността е причината хора, които може би биха се заинтересували от покер, изобщо да не правят първата крачка: не разбират основите. Повечето създатели на съдържание говорят само на съществуващи играчи, вместо да бъдат учители за хора извън покер балона. Или правят SEO-текстове, които са дълги, повтаряеми и не особено разбираеми за начинаещ.

Друг голям социален проблем е, че много покер играчи, които станаха публични лица — чрез свои канали или подкасти — се разкриха като хора с доста скучен живот, изцяло завъртян около играта.

В свят на икономически турбуленции, където повечето хора искат „повече живот, по-малко работа“, това е вредно за покера. Показва на не-играчи, че покерът няма да им даде това, което искат — а изисква твърде много време без гаранция за успех. Не помага колко сладки са промоциите или колко е спечелил Берт Стивънс в WSOP Online — ако шансът за печалба означава години живот в залата, хората просто не го избират.

Междувременно развлекателното съдържание също има проблеми. То отнема време, въображение и вкус, но рядко успява да направи покера по-атрактивен. Често е повърхностно, твърде просто или твърде нишово за нови играчи. А ексклузивността на една общност не мотивира масовата публика — попитайте феновете на Warhammer как работи това в маркетинга.

Но това не са единствените проблеми. Най-големият е липсата на личности. Да, обичаме Даниел Негреану, Фил Хелмют, Том Дуан, Фил Айви — но ги обичаме вече 20+ години. За младите поколения те са просто остарели „олдскуул“ герои или имена от историята. Те мотивираха достатъчно хора, но вече не вдъхновяват новите.

А новите лица просто не предлагат „Мънимейкър история“. Не защото не са харизматични — дори Мистър Бийст пробва покер и пак не беше достатъчно — а защото играта вече е по-трудна.

Причините:

• покерът е по-сложен заради солвъри, тренажори, калкулатори;
• регулациите са по-строги след Black Friday;
• COVID-19 отвори вратата за онлайн покера, но после хората не искат повече да седят у дома;
• много хора нямат казино наблизо.

Как покер операторите се опитват да привлекат нови играчи?

Шоуто трябва да продължи, така че операторите правят каквото могат:

• нови формати: Zoom, Spin & Go, Mystery Bounty, Bomb Pot, Battle Royale, All-In or Fold и др.
• стриймърски отбори, инфлуенсъри, актьори, спортисти;
• онлайн версии на WSOP, WSOPC, APT;
• покер шоута, сериали, предавания;
• разширени сателити;
• забрана на тракери и вътрешни HUD-ове;
• повече случайност чрез промоции и кешбек.

Всички те имат краткосрочен ефект — но нищо не доближава Мънимейкър бума.

Причината?

Някои формати изглеждат по-скоро като казино игри.

Онлайн сериите поевтиняват „легендата“ на live покер.

Покер видеата са трудни за гледане за масовата публика.

И има толкова много „посланици“, че вече никой не прави впечатление.

Могат ли ТВ сериал или филм да направят покера желан?

Нашият екип е съгласен с Дъстин Яноти, че един мейнстрийм покер сериал в голяма стрийминг платформа като Netflix, Apple TV, Amazon Prime или HBO би могъл да привлече повече хора към покера.

Но не сме напълно съгласни с неговото сравнение с The Queen’s Gambit и Drive to Survive.

Ефектът на The Queen’s Gambit върху шаха не може да бъде разглеждан без да се признаят специфичните обстоятелства, при които сериалът се появи:

• The Queen’s Gambit излезе по време на локдауна. Това беше голям сериал, базиран на художествена история, който хората гледаха и защото нямаха много други възможности по време на COVID-19.
• Сериалът е за шах — една от най-древните логически игри, традиционно уважавана по целия свят като интелектуална игра и спорт. Има лицензирани школи по целия свят и, не по-малко важно, голям обществен престиж.
• Главната героиня беше уникално изглеждаща жена, която интелектуално доминира други жени, мъже и дори „непобедимите“ съветски гросмайстори. В момент, когато следващата вълна на феминисткото движение набираше сила — и когато сестрите Ботез бяха сред най-разпознаваемите лица в шаха — сериалът се вписа идеално във времето.

Междувременно Drive to Survive и Формула 1 имаха огромни предимства: високооктаново състезателно действие, уникална естетика и, най-важното, истинска човешка драма с вече световно известни имена като Михаел Шумахер.

Покерът никога не е имал такова ниво на реална драматика, а и е трудно да се създаде художествена покер история, която да изглежда правдоподобна или интересна за широка аудитория. Не ни вярвате? Гледайте Dead Money (2024), The Rise & Fall of The Poker Dream (2023) или Poker Face (2022).

В сравнение с шаха покерът е сравнително млад и все още силно стигматизиран заради връзката си с казината и хазартната зависимост.

Той е и по-случаен от шаха и по-малко достъпен глобално — в някои региони дори незаконен, с тежки наказания.

А дори в държави, където покерът е легален или поне не е преследван, често има строги регулации върху маркетинга, свързан с покер — и кой знае как регулаторите биха ограничили един покер сериал или филм?

Как да подобрим покер съдържанието и индустрията

За нов бум ни трябва история, силна като тази на Мънимейкър — но подходяща за новото поколение.

Идеята на Дъстин е точно такава: хората обичат сериали, герои, качествени истории.

Какво още може да се направи?

За оператори:

• създаване на нови покер варианти, които още не са „решени“;
• популяризиране на Omaha, Stud, Razz — по достъпен начин;
• по-малко, но по-качествени и стабилни посланици;
• забавни образователни материали за начинаещи — анимации, мини-сериали, скечове;

За общността:

• повече разговори за покера с хора извън балона;
• да показваме социалния аспект — приятели, семейство, забавление;
• повече честност от професионалисти относно реалния живот и емоциите.

За медиите (включително нас):

• повече истории за играчите, не само промоции и скандали;
• повече човешки моменти.

Нека заедно вдъхнем нов живот на покер съдържанието и го издигнем.